На база нашия опит в изграждане и експлоатация на различни видове отоплителни системи, смятаме, че основният проблем с отоплението на сградата е това, че инсталацията е обща и отделните апартаменти не могат да се „отделят” и да ползват своя самостоятелна инсталация и да заплащат реално потребеното.
Съществуващото положение е следното в 90% от сградите построени преди 90г.: неизолирани вертикални щрангове през всички апартаменти, множество тръби в подпокривно пространство и мазе, обща абонатна станция, общ топломер за отчитане на потребената енергия и общ водомер за топла вода. Известно е до какви проблеми води това – прогнозни дялове, които никой не разбира и още по- неразбираеми изравнителни сметки, кражби на енергия между съседите, чувство за несправедливост в сметките.
Има ли решение? Могат да се предложат няколко различни мерки, всяка, от които води до подобряване на състоянието. Кои от тях и дали всички да се приложат е въпрос на решение на етажната собственост след внимантелен разчет на размера на необходимата инвестиция и срока на откупуване.
Първа етап: Нашето предложение изисква повече усилия от страна на живущите и на изпълнителите, но променя цялостната философия на инсталацията. Предлагаме: преработка на инсталацията от вертикален тип – с щрангове, в хоризонтален тип – с едно отклонение за всеки апартамент, разположено в стълбищната клетка, където се инсталира индивидуален топломер за съответния имот. Необходимо е да се демонтират всички съществуващи тръби – и в общите части, и вертикалните щрангове, и отклоненията за радиаторите; да се изработи нов проект за вътрешната отоплителна инсталация с оразмеряване на новите тръбни трасета и монтаж на новата инсталация. На практика в стълбищната клетка да се монтират само две главни тръби, положени в съвременна топлоизолация и от тях да се разклоняват изводите за всеки апартамент с монтиран топломер. От топломера е необходимо да се прокарат тръби (от полиетилен, полипропилен мед, стомана по избор на живущите) до всеки радиатор на съответния имот – може под таван или ниско над перваза. Това неминуемо ще предизвика известни неудобства – пробиване на отвори в стени, строителни дейности за скриването им, наличие на видими тръби и т.н., но ползите са значително повече и инвестицията не е голяма.
Втори етап: След промяна на инсталацията се изграждат и допълнителни изводи във всеки отделен имот с опция за включване на индивидуален източник на отопление. Така се дава възможност на отделния човек да реализира индивидуално отопление на жилището си независимо от общата инсталация. Нашият опит сочи, че хората имат различни предпочитания за това с какво да се отопляват според няколко критерия: желаният комфорт в жилището, сложността на уреда, удобната експлоатация, себестойността на произведената енергия и първоначалната инвестиция. Затова предлагаме няколко различни варианта:
– 
индивидуални стенни газови котли: кондензационни или традиционни (при наличие на газ в района). Предимства: не голяма инвестиция; лесна експлоатация; произвеждат и вода за битови нужди. Недостатъци: зависимост от наличие на газова линия в квартала, необходимост от изграждане на сградна газова инсталация, по- висока цена на енергията в сравнение с централното отопление
камини на пелети. Предимства: умерена инвестиция; лесна реализация; могат да произвеждат и топла вода за битови нужди; необходим е не голям комин; притежават високо КПД. Недостатъци: зависимост на цената на топлинната енергия от сезонната цена на пелетите; обслужването е по- ангажиращо от това на газов котел
– индивидуална термопомпа въздух-вода. Предимства: изключително ефективни, много ниска цена на получената топлинна енергия; възможност да произвежда и топла вода за битови нужди; при подходяща преработка на инсталацията може и да охлажда жилището; независимост на цената на енергията от външни фактори. Недостатъци: по- висока инвестиция, изисква възможност за външен монтаж.
Трети етап: Смяна на топлоизточника за цялата сграда, т.е. подмяна на абонатната станция с друг топлоизточник, но само ако са предприети горните две мерки. В противен случай е безсмислено и води до задълбочаване на проблемите. Ако обаче инсталацията е преработена, тогава има смисъл да се предприемат мерки за проучване на алтернативни източници и анализ на себестойността на произвежданата от тях топлинна енергия, с цел пресмятане икономическия ефект и срока на възвръщане на инвестицията. При променена инсталация има справедливост при измерването и възможност за контрол на разхода на всеки. Общата инвестиция е по-ниска от тази за индивидуален топлоизточник, но остава неудобството за отчитане и разпределение на консумацията.
При реализация на третата мярка може да се добави и изграждане на соларна инсталация за битова гореща вода: слънчевите панели могат да се монтират на покрива, а бойлерите се инсталират в мазето за долните етажи и в таван – за високите. Това решение е със сравнително висока първоначална инвестиция, но при експлоатацията се отличава с ниски месечни разходи.
Реализацията на един такъв проект е трудна,но също така е икономически изгодна.